Гастро-кардиален синдром – стомашно-чревните заболявания са, свързани със сърдечносъдовите и депресията

При гастро-кардиален синдром стомашно-чревните заболявания причиняват сърдечна симптоматика – аритмии, колебания в артериалното налягане и др. Синдромът на Ремхелд се дължи на свръхстимулацията на блуждаещия нерв, което имитира сърдечно заболяване. В повечето случаи диагнозата остава неразпозната и пациентите дълго време остават без лечение или лекувани от депресия или тревожно разстройство, поради придружаващата тревожна симптоматика, която се асоциира с аритмиите и колебанията в артериалното налягане без органична причина за това. Гастро-кардиалният синдром (Ремхелд синдром) е открит в началото на 20 век от немския интернист д-р Лудвиг вон Ремхелд, който установява, че сърдечносъдовите оплаквания у някои пациенти са свързани с гастро-интестинални заболявания. До ден днешен той рядко остава диагностициран, поради сложната връзка между системите и, поради факта, че пациентите със синдрома често остават с погрешната диагноза депресия или тревожно разстройство. Патогенезата на синдрома на Ремхелд е свързана със стимулацията на nervus vagus (блуждаещия нерв) – най-дългият нерв в човешкото тяло, който инервира едновременно гастро-интестиналния тракт и сърцето. Най-честите причини за вагална стимулация са две: 1. Ексцесивно съдържание на газ в гастро-интестиналния тракт, което води до повишаване на интраабдоминалното налягане – това от своя страна има две последствия: проксимална евентрация (издигане) на диафрагмата, което води до нарушаване в анатомичната позиция на сърцето и съответно нарушаване в помпената му функция; стимулиране на блуждаещия нерв. Причините за ексцесивно газово интестинално съдържание най-често са глутенова или лактозна интолерантност. 2. Диафрагмална херния – в частност най-често хиатална. Формиралият се херниален сак в съчетание с рефлуктиране на стомашен сок води до вагална стимулация. Други причини за вагална стимулация могат да бъдат общо взето повечето патологии на горен гастро-интестинален тракт – гастро-езофагеална рефлуксна болест, езофагит, улцерации, гастрит, но също и холецистопатии и др. Симптоми При вагална стимулация се наблюдава поредица от събития - първо, брадикардия и вазодилатация, което може да резултира в хипотония, замайване, умора, отпадналост, дори синкоп. Впоследствие обаче се отделят катехоламини (адреналин, норадреналин), които стимулирайки алфа- и бета-рецепторите водят до тахикардия, повишаване на артериалното налягане, тревожност, учестено дишане и др. Затова при гастро-кардиален синдром често има резки колебания в артериалното налягане, екстрасистолия, ангина пекторис и други сърдечни палпитации, задъхване, замайване и др. Често сложният комплекс от симптоматика остава под простата диагноза "тревожно разстройство". Гастро-ентерологичната симптоматика силно варира, като в редица случаи остава незабелязана – най-често има подуване, газове, епигастрално парене и/или болка, диария или констипация и др. Диагноза Диагнозата се поставя емпирично при установената съответна патология в гастро-кардиалния тракт и сърдечносъдови оплаквания – обикновено се провеждат редица кардиологични изследвания (кардиография, ехокардиография, екг-холтер, стрес тест, плазмена концентрация на някои йони и др.) без видима причина за сърдечносъдовите оплаквания на пациента. Често дори самият пациент подценява гастро-ентерологичните си оплаквания и не ги споменава при преглед, което затруднява поставянето на диагнозата. Откъм поставянето на гастро-ентерологичната диагноза – трябва да се проведе тест за глутенова и лактозна непоносимост; рентгено-контрастна гастография, фиброгастроскопия и др. Лечение При установена хранителна непоносимост лечението се провежда със строга диета; може да се ползва и симетикон, който намалява повърхностното напрежение на газовете и подобрява резобцията и отделянето им.; при хиатална херния лечението е консервативно с промяна в начина на живот и хранене, инхибитори на протонната помпа, или оперативно. В заключение гастро-кардиалният синдром е труднодиагностицируемо заболяване, при което често гастро-ентерологичната симптоматика остава маскирана, поради по-силния страх на пациентите от сърдечносъдовата. Съпровождащата тревожност на пациентите често води лекаря към неврогенен фактор в сърдечносъдовите оплаквания, за които няма органична причина.

Допълнителна информация